Всемирното франкмасонство и началата му


Франкмасонството е всемирен съюз почиващ на солидарността. При каквито и да са обстоятелства масоните си дължат взаимно помощ, покровителство и услужване с риск на живота си. Франкмасонът трябва и винаги да си спомня, че всеки човек, макар и не-масон, е негов брат.

Франкмасонството има за цел духовното усъвършенстване на човечеството, а за средство - безспирното подобряване на неговото веществено и умствено състояние.

Франкмасонството има за девиз: свобода, равенство, братство. И в туй отношение то е школо, учебен храм на тия три основни начала на всяко човешко сдружение, което милее за правдата и напредъка. То зове към дейност всеки справедлив ум и всяка искрена воля, които чувстват нуждата да се сдружат за да работят за духовното усъвършенстване на човечеството.

В следствие на туй, франкмасонството не прави разлика между своите последователи по отношение на раса, народност, вероизповедание, език, благосъстояние и обществено положение. То иска от тях само да бъдат искрени в търсене на правдата и дълбоко предани към благото на подобните си.

Масонските храмове са отворени за преминаване на един висш живот, към който непосветеното общество трябва да се приготовлява постепенно. Франкмасонството изготвя по тоя начин всеки напредък и услужва успеха на всяко свободолюбиво развитие. Затуй то се явява като школо, където се създават избраници, мъдреци и мислители, способни да просветят своите братя.

Франкмасоните при това се стремят да упътят всекиго да разбира своите действителни интереси. Те учат човеците да се обичат и да се сдружават, да живеят в пълно съгласие.

Франкмасонството предписва на всички свои братя да мислят добре, да говорят искрено, да се стремят към дирене на истината, да научат в храмовете прилагането на началата на Свободата, Равенството и Братството, за да ги изпълняват и в обикновения живот; да помагат за напредничавото развитие на човечеството чрез историческо изучаване на всички духовни и обществени задачи, чрез масонската мисъл, чрез книги и вестници.

По тоя начин франкмасонството проповядва началата на един всемирен морал, приемлив за всички народности и при всички условия.

То не спира никой при търсенето на истината и за да запази за всички тая пълна свобода на мисълта за всички направления на духа, то се въздържа да определя догми или да изисква от своите съмишленици определено вярване.

Франкмасонството не трябва да се смята привърженик на някаква школа, то стои над всички спорове, за да може да даде на другарите на правдата почва за разбиране и за братско единение.

Масонството освен това налага на всички свои братя като граждани и масони да се подчиняват на законите на държавата и да бъдат готови на всички жертви, които последната би им поискала.

Всеки франкмасон е човек напълно свободен - зависещ само от съвестта си.

Като се стремят във всичко към съгласие, франкмасоните избягват помежду си онуй, което разделя духовете и вършат само онуй, което свързва сърцата.

Те проявяват най-широка търпимост по отношение на мненията, както в религията, тъй и по политическите и обществени въпроси. Те смятат трудолюбието задължително и като повелителен човечески закон и така си забраняват своеволно бездействие.